експеди́рам

1. (какво) Изпращам до местоназначението му (кореспонденция, стока, товари и други).

2. (разговорно, пренебрежително, кого) Изпращам, изгонвам.

Ей сега ще го експедирам до магазина.
Експедираха ли те на бърза ръка?
експедиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице експедирам експедираме
второ лице експедираш експедирате
трето лице експедира експедират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице експедирах експедирахме
второ лице експедира експедирахте
трето лице експедира експедираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице експедирах експедирахме
второ лице експедираше експедирахте
трето лице експедираше експедираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
експедирай експедирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана експедирал експедирала експедирало експедирали
членувана експедиралия експедиралата експедиралото експедиралите
с пълен член експедиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана експедирал експедирала експедирало експедирали
членувана експедиралия експедиралата експедиралото експедиралите
с пълен член експедиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана експедиран експедирана експедирано експедирани
членувана експедирания експедираната експедираното експедираните
с пълен член експедираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана експедиращ експедираща експедиращо експедиращи
членувана експедиращия експедиращата експедиращото експедиращите
с пълен член експедиращият — — —
Деепричастие
експедирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ек-с-пе-ди-рам
  • форми експеди́раш, несв. и св.
Източник
експедирам се

(разговорно, пренебрежително) Махам се, отивам си.

  • възвратен глагол