изпъ́ждам

1. (кого) Заставям да се махне, да се отстрани от някъде; изгонвам.

Изпъждам от дома си.
Изпъждам го от клас.

2. (кого) Заставям да се махне завинаги от село, град и подобни.

3. (кого, разговорно) Уволнявам, отстранявам от работа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпъждам изпъждаме
второ лице изпъждаш изпъждате
трето лице изпъжда изпъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъждах изпъждахме
второ лице изпъжда изпъждахте
трето лице изпъжда изпъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъждах изпъждахме
второ лице изпъждаше изпъждахте
трето лице изпъждаше изпъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпъждай изпъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъждал изпъждала изпъждало изпъждали
членувана изпъждалия изпъждалата изпъждалото изпъждалите
с пълен член изпъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъждал изпъждала изпъждало изпъждали
членувана изпъждалия изпъждалата изпъждалото изпъждалите
с пълен член изпъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъждан изпъждана изпъждано изпъждани
членувана изпъждания изпъжданата изпъжданото изпъжданите
с пълен член изпъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъждащ изпъждаща изпъждащо изпъждащи
членувана изпъждащия изпъждащата изпъждащото изпъждащите
с пълен член изпъждащият — — —
Деепричастие
изпъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-пъж-дам
  • форми изпъ́ждаш, несв. и изпъ́дя, св.
Източник