нати́рвам

(кого/какво) Когато кучето остаря и не можеше вече да пази, натириха го.

Изпъждам, прогонвам.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натирвам натирваме
второ лице натирваш натирвате
трето лице натирва натирват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натирвах натирвахме
второ лице натирва натирвахте
трето лице натирва натирваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натирвах натирвахме
второ лице натирваше натирвахте
трето лице натирваше натирваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натирвай натирвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натирвал натирвала натирвало натирвали
членувана натирвалия натирвалата натирвалото натирвалите
с пълен член натирвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натирвал натирвала натирвало натирвали
членувана натирвалия натирвалата натирвалото натирвалите
с пълен член натирвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натирван натирвана натирвано натирвани
членувана натирвания натирваната натирваното натирваните
с пълен член натирваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натирващ натирваща натирващо натирващи
членувана натирващия натирващата натирващото натирващите
с пълен член натирващият — — —
Деепричастие
натирвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-тир-вам
  • форми нати́рваш, несв. и нати́ря, св.;
Източник