пъ́дя

(кого, какво) Гоня някого или нещо, карам го да се отдалечи, да се махне.

Пъдя гостите си.
Пъдя кокошките.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пъдя пъдим
второ лице пъдиш пъдите
трето лице пъди пъдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пъдих пъдихме
второ лице пъди пъдихте
трето лице пъди пъдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пъдех пъдехме
второ лице пъдеше пъдехте
трето лице пъдеше пъдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пъди пъдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пъдил пъдила пъдило пъдили
членувана пъдилия пъдилата пъдилото пъдилите
с пълен член пъдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пъдел пъдела пъдело пъдели
членувана пъделия пъделата пъделото пъделите
с пълен член пъделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пъден пъдена пъдено пъдени
членувана пъдения пъдената пъденото пъдените
с пълен член пъденият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пъдещ пъдеща пъдещо пъдещи
членувана пъдещия пъдещата пъдещото пъдещите
с пълен член пъдещият — — —
Деепричастие
пъдейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пъ-дя
  • форми пъдиш, мин. св. пъдих и пъдих, мин. прич. пъдил и пъдил, несв.
Източник