проку́ждам

(кого, остаряло) Пропъждам, напъждам, изгонвам далеч от близки и от роден край.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прокуждам прокуждаме
второ лице прокуждаш прокуждате
трето лице прокужда прокуждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прокуждах прокуждахме
второ лице прокужда прокуждахте
трето лице прокужда прокуждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прокуждах прокуждахме
второ лице прокуждаше прокуждахте
трето лице прокуждаше прокуждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прокуждай прокуждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прокуждал прокуждала прокуждало прокуждали
членувана прокуждалия прокуждалата прокуждалото прокуждалите
с пълен член прокуждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прокуждал прокуждала прокуждало прокуждали
членувана прокуждалия прокуждалата прокуждалото прокуждалите
с пълен член прокуждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прокуждан прокуждана прокуждано прокуждани
членувана прокуждания прокужданата прокужданото прокужданите
с пълен член прокужданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прокуждащ прокуждаща прокуждащо прокуждащи
членувана прокуждащия прокуждащата прокуждащото прокуждащите
с пълен член прокуждащият — — —
Деепричастие
прокуждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-куж-дам
  • форми прокуждаш, несв. и прокудя, св.
Източник