пропъ́ждам

(кого, какво) Пъдя, гоня надалече.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пропъждам пропъждаме
второ лице пропъждаш пропъждате
трето лице пропъжда пропъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пропъждах пропъждахме
второ лице пропъжда пропъждахте
трето лице пропъжда пропъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пропъждах пропъждахме
второ лице пропъждаше пропъждахте
трето лице пропъждаше пропъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пропъждай пропъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пропъждал пропъждала пропъждало пропъждали
членувана пропъждалия пропъждалата пропъждалото пропъждалите
с пълен член пропъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пропъждал пропъждала пропъждало пропъждали
членувана пропъждалия пропъждалата пропъждалото пропъждалите
с пълен член пропъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пропъждан пропъждана пропъждано пропъждани
членувана пропъждания пропъжданата пропъжданото пропъжданите
с пълен член пропъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пропъждащ пропъждаща пропъждащо пропъждащи
членувана пропъждащия пропъждащата пропъждащото пропъждащите
с пълен член пропъждащият — — —
Деепричастие
пропъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне про-пъж-дам
  • форми пропъждаш, несв. и пропъдя, св.
Източник