разпъ́ждам

(кого, какво) Пъдя в различни посоки, на различни страни от себе си.

Разпъдих кучетата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпъждам разпъждаме
второ лице разпъждаш разпъждате
трето лице разпъжда разпъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъждах разпъждахме
второ лице разпъжда разпъждахте
трето лице разпъжда разпъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпъждах разпъждахме
второ лице разпъждаше разпъждахте
трето лице разпъждаше разпъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпъждай разпъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъждал разпъждала разпъждало разпъждали
членувана разпъждалия разпъждалата разпъждалото разпъждалите
с пълен член разпъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъждал разпъждала разпъждало разпъждали
членувана разпъждалия разпъждалата разпъждалото разпъждалите
с пълен член разпъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъждан разпъждана разпъждано разпъждани
членувана разпъждания разпъжданата разпъжданото разпъжданите
с пълен член разпъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпъждащ разпъждаща разпъждащо разпъждащи
членувана разпъждащия разпъждащата разпъждащото разпъждащите
с пълен член разпъждащият — — —
Деепричастие
разпъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пъж-дам
  • форми разпъждаш, несв. и разпъдя, св.
Източник