напъ́ждам

(кого) Изгонвам, натирвам, изпъждам.

Напъди жена си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напъждам напъждаме
второ лице напъждаш напъждате
трето лице напъжда напъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напъждах напъждахме
второ лице напъжда напъждахте
трето лице напъжда напъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напъждах напъждахме
второ лице напъждаше напъждахте
трето лице напъждаше напъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напъждай напъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напъждал напъждала напъждало напъждали
членувана напъждалия напъждалата напъждалото напъждалите
с пълен член напъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напъждал напъждала напъждало напъждали
членувана напъждалия напъждалата напъждалото напъждалите
с пълен член напъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напъждан напъждана напъждано напъждани
членувана напъждания напъжданата напъжданото напъжданите
с пълен член напъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напъждащ напъждаща напъждащо напъждащи
членувана напъждащия напъждащата напъждащото напъждащите
с пълен член напъждащият — — —
Деепричастие
напъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-пъж-дам
  • форми напъ́ждаш, несв. и напъ́дя, св.
Източник