разго́нвам

1. (кого, какво) Гоня в различни посоки; разпъждам

Разгонвам тълпа.

2. (кого, какво) Отблъсквам от себе си с поведението си.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разгонвам разгонваме
второ лице разгонваш разгонвате
трето лице разгонва разгонват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разгонвах разгонвахме
второ лице разгонва разгонвахте
трето лице разгонва разгонваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разгонвах разгонвахме
второ лице разгонваше разгонвахте
трето лице разгонваше разгонваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разгонвай разгонвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонвал разгонвала разгонвало разгонвали
членувана разгонвалия разгонвалата разгонвалото разгонвалите
с пълен член разгонвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонвал разгонвала разгонвало разгонвали
членувана разгонвалия разгонвалата разгонвалото разгонвалите
с пълен член разгонвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонван разгонвана разгонвано разгонвани
членувана разгонвания разгонваната разгонваното разгонваните
с пълен член разгонваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разгонващ разгонваща разгонващо разгонващи
членувана разгонващия разгонващата разгонващото разгонващите
с пълен член разгонващият — — —
Деепричастие
разгонвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-гон-вам
  • форми разгонваш, несв. и разгоня, св.
Източник
разго́нвам се

За животно (обикновено женско) — обхваща го желание за оплождане.

  • възвратен глагол
  • форми разгонваш се, несв. и разгоня се, св.