отпра́щам

1. (кого какво) Пращам на друго място.

Отпрати децата в другата стая.

2. Насочвам към друг източник.

Текстът отпраща към митологията.

3. (разговорно, кого) Изгонвам, не позволявам на нежелан човек да влезе.,

Отпрати я
не искам да я виждам.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отпращам отпращаме
второ лице отпращаш отпращате
трето лице отпраща отпращат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отпращах отпращахме
второ лице отпраща отпращахте
трето лице отпраща отпращаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отпращах отпращахме
второ лице отпращаше отпращахте
трето лице отпращаше отпращаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отпращай отпращайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпращал отпращала отпращало отпращали
членувана отпращалия отпращалата отпращалото отпращалите
с пълен член отпращалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпращал отпращала отпращало отпращали
членувана отпращалия отпращалата отпращалото отпращалите
с пълен член отпращалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпращан отпращана отпращано отпращани
членувана отпращания отпращаната отпращаното отпращаните
с пълен член отпращаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпращащ отпращаща отпращащо отпращащи
членувана отпращащия отпращащата отпращащото отпращащите
с пълен член отпращащият — — —
Деепричастие
отпращайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-п-ра-щам
  • форми отпра́щаш, несв. и отпра́тя, св.
Източник