разпра́щам

(кого, какво) Пращам в различни посоки.

Разпратих писмата.
Разпратихме хората по къщите.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпращам разпращаме
второ лице разпращаш разпращате
трето лице разпраща разпращат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпращах разпращахме
второ лице разпраща разпращахте
трето лице разпраща разпращаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпращах разпращахме
второ лице разпращаше разпращахте
трето лице разпращаше разпращаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпращай разпращайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпращал разпращала разпращало разпращали
членувана разпращалия разпращалата разпращалото разпращалите
с пълен член разпращалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпращал разпращала разпращало разпращали
членувана разпращалия разпращалата разпращалото разпращалите
с пълен член разпращалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпращан разпращана разпращано разпращани
членувана разпращания разпращаната разпращаното разпращаните
с пълен член разпращаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпращащ разпращаща разпращащо разпращащи
членувана разпращащия разпращащата разпращащото разпращащите
с пълен член разпращащият — — —
Деепричастие
разпращайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-п-ра-щам
  • форми разпращаш, несв. и разпратя, св.
Източник