адреси́рам

1. (какво) Написвам адрес.

2. (до кого) Изпращам на определен адрес.

3. (към кого) Отправям се, обръщам се устно или писмено.

Думите ми не са адресирани към тебе.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице адресирам адресираме
второ лице адресираш адресирате
трето лице адресира адресират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице адресирах адресирахме
второ лице адресира адресирахте
трето лице адресира адресираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице адресирах адресирахме
второ лице адресираше адресирахте
трето лице адресираше адресираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
адресирай адресирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана адресирал адресирала адресирало адресирали
членувана адресиралия адресиралата адресиралото адресиралите
с пълен член адресиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана адресирал адресирала адресирало адресирали
членувана адресиралия адресиралата адресиралото адресиралите
с пълен член адресиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана адресиран адресирана адресирано адресирани
членувана адресирания адресираната адресираното адресираните
с пълен член адресираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана адресиращ адресираща адресиращо адресиращи
членувана адресиращия адресиращата адресиращото адресиращите
с пълен член адресиращият — — —
Деепричастие
адресирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ад-ре-си-рам
  • форми адреси́раш, несв. и св.
Източник