ща

Като самостоятелен глагол (обикновено при отрицание) — искам, иска ми се, желая. 1356

Съкратена форма от ст.-бълг. хъштѫ „искам“ (*хъtjǫ), инф. хотѣти, хътѣти βούλεσθαι, θέλειν, μέλλειν (Зогр., Мар., Асем., Клоц., Супр.). През 14 в. вече се срещат съкратените форми щѫ, ще, щеть (Ман. хр.), с които се образуват форми за бъдеще време. Първоначалното значение е било: „посягам към нещо“ > „желая, искам“, срв. глаголите с друга отгласна степен: *хytiti „хващам“ (ст.-бълг. -хытити, -хыштѫ rapere, сърб. и хърв. хитати, хитити „бързам, мятам“, словен. hitati „хващам, мятам“, чеш. chytiti, слов. сhуtiť, г.-луж. chyćić „хващам“, д.-луж. chyśiś, сhуtаś „хвърлям“, ст.-рус. хытати, хычу „хващам“). *xvatati (ст.-бълг. хватати, хваштѫ δράσσεσθαι, συλλαμβάνειν „хващам“ (Супр.), сърб. и хърв. хватати, хватам, словен. hvatati, hvatam, чеш. chvátiti, chvátati „хващам“, слвц. сhvátаť „бързам, хващам“, пол. chwatać „хващам“, г.-луж. khwatać, д.-луж. chwataś, рус. хватать, хватить, укр. хватати), който се явява итератив към праслав. *xvotěti, *хъtjǫ. *xvotěti/*xъtěti „искам“ (ст.-бълг. хотѣти, хътѣти, сърб. и хърв. хотjети, хоħу, ħу, словен. hoteti, hočem, ст.-чеш. chtieti, сhсu, чеш. chtíti, сhсi, слов. сhсеť, пол. сhсiеć, сhсę, г.-луж. сhсуć, сhсu, д.-луж. kśeś, соm, рус. хотеть, хочу, укр. хотiти, хочу). Праслав. гнездо *xvot- (< *xuot-) с итер. *xvat- (< *xuōt-), *xъt- (< *xut-) с итер. *xyt- (< *xūt-) вероятно е възникнало от ИЕ *suo- „свой“ с експресивна промяна x < s или под влияние на иран. форми започващи с x, срв. осет. ирон. xæcyn (xæst, xæcyd), диг. xwæcun (xwæst) „държа, хващам“, ирон. xī, диг. хе „свой, себе си“, диг. xicæ „стремеж, желание“, авест. hva-, xva- „свой“, xvaē-tu- „принадлежащ“, paeriš-xvaxta „обхванат“ и др., които възлизат към ИЕ *suo-.

Не ще (и) съмнение

(разговорно) Без съмнение.

Ща не ща

(разговорно) И да искам, и да не искам.

За щяло и не щяло

(разговорно) С нужда и без нужда.

Що щеш тук/там

(разговорно Какво) правиш тук/там, защо си тук/там. (вж. стр.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице ща щем
второ лице щеш щете
трето лице ще щат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице щях щяхме
второ лице щя щяхте
трето лице щя щяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице щях щяхме
второ лице щеше щяхте
трето лице щеше щяха
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щял щяла щяло щели
членувана щелия щялата щялото щелите
с пълен член щелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щял щяла щяло щели
членувана щелия щялата щялото щелите
с пълен член щелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана щян щяна щяно щени
членувана щения щяната щяното щените
с пълен член щеният — — —
  • глагол
  • пренасяне ща
  • форми щеш, мин. св. щях, мин. прич. щял, несв.
Източници