присъ́ждам

1. Издавам присъда.

2. Решавам, отсъждам, определям.

Присъждам първо място в състезание.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице присъждам присъждаме
второ лице присъждаш присъждате
трето лице присъжда присъждат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице присъждах присъждахме
второ лице присъжда присъждахте
трето лице присъжда присъждаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице присъждах присъждахме
второ лице присъждаше присъждахте
трето лице присъждаше присъждаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
присъждай присъждайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана присъждал присъждала присъждало присъждали
членувана присъждалия присъждалата присъждалото присъждалите
с пълен член присъждалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана присъждал присъждала присъждало присъждали
членувана присъждалия присъждалата присъждалото присъждалите
с пълен член присъждалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана присъждан присъждана присъждано присъждани
членувана присъждания присъжданата присъжданото присъжданите
с пълен член присъжданият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана присъждащ присъждаща присъждащо присъждащи
членувана присъждащия присъждащата присъждащото присъждащите
с пълен член присъждащият — — —
Деепричастие
присъждайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-съж-дам
  • форми присъждаш, несв. и присъдя, св.
Източник