разпли́там

(какво) Развалям нещо оплетено или оправям нишки или др. под. на нещо заплетено.

Разплитам коса.
Разплитам чорапи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разплитам разплитаме
второ лице разплиташ разплитате
трето лице разплита разплитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разплитах разплитахме
второ лице разплита разплитахте
трето лице разплита разплитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разплитах разплитахме
второ лице разплиташе разплитахте
трето лице разплиташе разплитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разплитай разплитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплитал разплитала разплитало разплитали
членувана разплиталия разплиталата разплиталото разплиталите
с пълен член разплиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплитал разплитала разплитало разплитали
членувана разплиталия разплиталата разплиталото разплиталите
с пълен член разплиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплитан разплитана разплитано разплитани
членувана разплитания разплитаната разплитаното разплитаните
с пълен член разплитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разплитащ разплитаща разплитащо разплитащи
членувана разплитащия разплитащата разплитащото разплитащите
с пълен член разплитащият — — —
Деепричастие
разплитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-п-ли-там
  • форми разплиташ, несв. и разплета, св.
Източник