разлъ́чвам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлъчвам разлъчваме
второ лице разлъчваш разлъчвате
трето лице разлъчва разлъчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлъчвах разлъчвахме
второ лице разлъчва разлъчвахте
трето лице разлъчва разлъчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлъчвах разлъчвахме
второ лице разлъчваше разлъчвахте
трето лице разлъчваше разлъчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлъчвай разлъчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлъчвал разлъчвала разлъчвало разлъчвали
членувана разлъчвалия разлъчвалата разлъчвалото разлъчвалите
с пълен член разлъчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлъчвал разлъчвала разлъчвало разлъчвали
членувана разлъчвалия разлъчвалата разлъчвалото разлъчвалите
с пълен член разлъчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлъчван разлъчвана разлъчвано разлъчвани
членувана разлъчвания разлъчваната разлъчваното разлъчваните
с пълен член разлъчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлъчващ разлъчваща разлъчващо разлъчващи
членувана разлъчващия разлъчващата разлъчващото разлъчващите
с пълен член разлъчващият — — —
Деепричастие
разлъчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-лъч-вам
Източник