разруша́вам

1. (какво) С удари чупя, руша, превръщам в развалини; събарям, сривам, срутвам.

Разрушавам сграда.

2. (какво, преносно) Унищожавам.

Разрушавам щастие.
разрушаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разрушавам разрушаваме
второ лице разрушаваш разрушавате
трето лице разрушава разрушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разрушавах разрушавахме
второ лице разрушава разрушавахте
трето лице разрушава разрушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разрушавах разрушавахме
второ лице разрушаваше разрушавахте
трето лице разрушаваше разрушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разрушавай разрушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрушавал разрушавала разрушавало разрушавали
членувана разрушавалия разрушавалата разрушавалото разрушавалите
с пълен член разрушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрушавал разрушавала разрушавало разрушавали
членувана разрушавалия разрушавалата разрушавалото разрушавалите
с пълен член разрушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрушаван разрушавана разрушавано разрушавани
членувана разрушавания разрушаваната разрушаваното разрушаваните
с пълен член разрушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разрушаващ разрушаваща разрушаващо разрушаващи
членувана разрушаващия разрушаващата разрушаващото разрушаващите
с пълен член разрушаващият — — —
Деепричастие
разрушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-ру-ша-вам
  • форми разрушаваш, несв. и разруша, св.
Източник