сри́вам

(какво) Разрушавам чрез бутане, събаряне; повалям, срутвам, съсипвам, унищожавам.

Сринаха сградата за няколко часа.
сриване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице сривам сриваме
второ лице сриваш сривате
трето лице срива сриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице сривах сривахме
второ лице срива сривахте
трето лице срива сриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице сривах сривахме
второ лице сриваше сривахте
трето лице сриваше сриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сривай сривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сривал сривала сривало сривали
членувана сривалия сривалата сривалото сривалите
с пълен член сривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сривал сривала сривало сривали
членувана сривалия сривалата сривалото сривалите
с пълен член сривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сриван сривана сривано сривани
членувана сривания сриваната сриваното сриваните
с пълен член сриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана сриващ сриваща сриващо сриващи
членувана сриващия сриващата сриващото сриващите
с пълен член сриващият — — —
Деепричастие
сривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сри-вам
  • форми сри́ваш, несв. и сри́на, св.
Източник
сривам се

1. Събарям се, рухвам, падам.

Сринах се на леглото от изтощение.

2. (разговорно, само множествено число) Натрупваме се в голямо количество.

Сринаха се да гледат сеир.
  • възвратен глагол
  • форми срина се