съси́пвам

1. (какво) Не използвам напълно, унищожавам, разсипвам.

Съсипаха къщата.

2. (кого) Нанасям голяма вреда; опропаставям, унищожавам.

Болестта я съсипа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съсипвам съсипваме
второ лице съсипваш съсипвате
трето лице съсипва съсипват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съсипвах съсипвахме
второ лице съсипва съсипвахте
трето лице съсипва съсипваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съсипвах съсипвахме
второ лице съсипваше съсипвахте
трето лице съсипваше съсипваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съсипвай съсипвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсипвал съсипвала съсипвало съсипвали
членувана съсипвалия съсипвалата съсипвалото съсипвалите
с пълен член съсипвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсипвал съсипвала съсипвало съсипвали
членувана съсипвалия съсипвалата съсипвалото съсипвалите
с пълен член съсипвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсипван съсипвана съсипвано съсипвани
членувана съсипвания съсипваната съсипваното съсипваните
с пълен член съсипваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съсипващ съсипваща съсипващо съсипващи
членувана съсипващия съсипващата съсипващото съсипващите
с пълен член съсипващият — — —
Деепричастие
съсипвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне съ-сип-вам
  • форми съси́пваш, несв. и съси́пя, св.
Източник
съсипвам се

Изразходвам всичките си морални и физически сили.

Съсипа се от мъка и плач.
  • възвратен глагол
  • форми съсипя се