съкруша́вам

(кого, какво) Унищожавам напълно, разбивам, сломявам.

Опитът му за самоубийство я съкруши.

съкроушити старобългарски съкруша́вам

старобълг. съкроушити (~*krušiti = лит. kriaušyti „меля“). о-огласовка на кърша.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице съкрушавам съкрушаваме
второ лице съкрушаваш съкрушавате
трето лице съкрушава съкрушават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице съкрушавах съкрушавахме
второ лице съкрушава съкрушавахте
трето лице съкрушава съкрушаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице съкрушавах съкрушавахме
второ лице съкрушаваше съкрушавахте
трето лице съкрушаваше съкрушаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съкрушавай съкрушавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съкрушавал съкрушавала съкрушавало съкрушавали
членувана съкрушавалия съкрушавалата съкрушавалото съкрушавалите
с пълен член съкрушавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съкрушавал съкрушавала съкрушавало съкрушавали
членувана съкрушавалия съкрушавалата съкрушавалото съкрушавалите
с пълен член съкрушавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съкрушаван съкрушавана съкрушавано съкрушавани
членувана съкрушавания съкрушаваната съкрушаваното съкрушаваните
с пълен член съкрушаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана съкрушаващ съкрушаваща съкрушаващо съкрушаващи
членувана съкрушаващия съкрушаващата съкрушаващото съкрушаващите
с пълен член съкрушаващият — — —
Деепричастие
съкрушавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сък-ру-ша-вам
  • форми съкруша́ваш, несв. и съкруша́, св.
Източници