разнеби́твам

1. (какво) Повреждам, увреждам изцяло; съсипвам, разрушавам, сривам.

2. (преносно, кого какво) Разстройвам, сломявам, съсипвам.

Разнебитиха му здравето.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разнебитвам разнебитваме
второ лице разнебитваш разнебитвате
трето лице разнебитва разнебитват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разнебитвах разнебитвахме
второ лице разнебитва разнебитвахте
трето лице разнебитва разнебитваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разнебитвах разнебитвахме
второ лице разнебитваше разнебитвахте
трето лице разнебитваше разнебитваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разнебитвай разнебитвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разнебитвал разнебитвала разнебитвало разнебитвали
членувана разнебитвалия разнебитвалата разнебитвалото разнебитвалите
с пълен член разнебитвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разнебитвал разнебитвала разнебитвало разнебитвали
членувана разнебитвалия разнебитвалата разнебитвалото разнебитвалите
с пълен член разнебитвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разнебитван разнебитвана разнебитвано разнебитвани
членувана разнебитвания разнебитваната разнебитваното разнебитваните
с пълен член разнебитваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разнебитващ разнебитваща разнебитващо разнебитващи
членувана разнебитващия разнебитващата разнебитващото разнебитващите
с пълен член разнебитващият — — —
Деепричастие
разнебитвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-не-бит-вам
  • форми разнебитваш, несв. и разнебитя, св.
Източник