бъ́хтя

разговорно

1. (кого) Бия, удрям.

Ще те бъхтя, да знаеш!

2. Вървя тежък, уморителен път.

Всеки ден бъхтя до лозето, без крака останах.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице бъхтя бъхтим
второ лице бъхтиш бъхтите
трето лице бъхти бъхтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице бъхтих бъхтихме
второ лице бъхти бъхтихте
трето лице бъхти бъхтиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице бъхтех бъхтехме
второ лице бъхтеше бъхтехте
трето лице бъхтеше бъхтеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бъхти бъхтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бъхтил бъхтила бъхтило бъхтили
членувана бъхтилия бъхтилата бъхтилото бъхтилите
с пълен член бъхтилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бъхтел бъхтела бъхтело бъхтели
членувана бъхтелия бъхтелата бъхтелото бъхтелите
с пълен член бъхтелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бъхтен бъхтена бъхтено бъхтени
членувана бъхтения бъхтената бъхтеното бъхтените
с пълен член бъхтеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бъхтещ бъхтеща бъхтещо бъхтещи
членувана бъхтещия бъхтещата бъхтещото бъхтещите
с пълен член бъхтещият — — —
Деепричастие
бъхтейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне бъх-тя
  • форми бъ́хтеш и бъ́хтиш, мин. св. бъ́хтах и бъ́хтих, мин. прич. бъ́хтал и бъ́хтил, несв.
Източник
бъхтя се

Мъча се, трудя се пряко сили.

И за кого се бъхтах аз?
Бъхтя се от сутрин до вечер.
  • възвратен глагол