Източник
-
бъ́хтя разговорно
-
1. (кого) Бия, удрям.
Ще те бъхтя, да знаеш!
-
2. Вървя тежък, уморителен път.
Всеки ден бъхтя до лозето, без крака останах.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | бъхтя | бъхтим |
| второ лице | бъхтиш | бъхтите |
| трето лице | бъхти | бъхтят |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | бъхтих | бъхтихме |
| второ лице | бъхти | бъхтихте |
| трето лице | бъхти | бъхтиха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | бъхтех | бъхтехме |
| второ лице | бъхтеше | бъхтехте |
| трето лице | бъхтеше | бъхтеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| бъхти | бъхтете |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бъхтил | бъхтила | бъхтило | бъхтили |
| членувана | бъхтилия | бъхтилата | бъхтилото | бъхтилите |
| с пълен член | бъхтилият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бъхтел | бъхтела | бъхтело | бъхтели |
| членувана | бъхтелия | бъхтелата | бъхтелото | бъхтелите |
| с пълен член | бъхтелият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бъхтен | бъхтена | бъхтено | бъхтени |
| членувана | бъхтения | бъхтената | бъхтеното | бъхтените |
| с пълен член | бъхтеният | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | бъхтещ | бъхтеща | бъхтещо | бъхтещи |
| членувана | бъхтещия | бъхтещата | бъхтещото | бъхтещите |
| с пълен член | бъхтещият | — | — | — |
Деепричастие
| бъхтейки |