мла́тя

(разговорно, какво/кого) Бия, удрям, блъскам.

млатити старобългарски мла́тя

ст.-бълг. млатити, млаштѫ τύπειν, производен на ст.-бълг. млатъ σφύρα, malleus (Супр.). В слав. езици *moltiti означава „налагам, бия, вършея, чукам“ и е производен на *moltъ „голям, тежък, железен чук; старинно оръжие с формата на чук; ковашки чук“ (ЭССЯ т. 19, 193-9). Повечето изследователи приемат, че *moltъ е образуван от *melti, *meljǫ „меля“ с именна отгласна степен (*moltos), но *moltъ в нито един слав. език не означава инструмент за мелене, а напротив - голям и тежък чук (особено в чеш. mlat, пол., словин. młot, укр. молот, белорус. молат). Сравнява се и с лат. malleus „чук“, marcus „ковашки чук“, но това предполага изходна форма с ИЕ *a.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице млатя млатим
второ лице млатиш млатите
трето лице млати млатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице млатих млатихме
второ лице млати млатихте
трето лице млати млатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице млатех млатехме
второ лице млатеше млатехте
трето лице млатеше млатеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
млати млатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана млатил млатила млатило млатили
членувана млатилия млатилата млатилото млатилите
с пълен член млатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана млател млатела млатело млатели
членувана млателия млателата млателото млателите
с пълен член млателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана млатен млатена млатено млатени
членувана млатения млатената млатеното млатените
с пълен член млатеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана млатещ млатеща млатещо млатещи
членувана млатещия млатещата млатещото млатещите
с пълен член млатещият — — —
Деепричастие
млатейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мла-тя
  • форми мла́тиш, мин. св. мла́тих и млати́х, мин. прич. мла́тил и млати́л, несв.
Източници