нату́пвам

(кого) Тупам, колкото е необходимо, набивам.

Натупа детето, защото беше непослушно.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натупвам натупваме
второ лице натупваш натупвате
трето лице натупва натупват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натупвах натупвахме
второ лице натупва натупвахте
трето лице натупва натупваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натупвах натупвахме
второ лице натупваше натупвахте
трето лице натупваше натупваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натупвай натупвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натупвал натупвала натупвало натупвали
членувана натупвалия натупвалата натупвалото натупвалите
с пълен член натупвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натупвал натупвала натупвало натупвали
членувана натупвалия натупвалата натупвалото натупвалите
с пълен член натупвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натупван натупвана натупвано натупвани
членувана натупвания натупваната натупваното натупваните
с пълен член натупваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натупващ натупваща натупващо натупващи
членувана натупващия натупващата натупващото натупващите
с пълен член натупващият — — —
Деепричастие
натупвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-туп-вам
  • форми нату́пваш, несв. и нату́пам, св.
Източник