шля́пам

1. (кого какво) Удрям с длан или с плосък предмет върху плоска повърхност, при което създавам подобен на плясък шум.

Често шляпам детето по дупето, за да слуша.
Шляпнах мухата с вестника.

2. Стъпвам с цяло стъпало върху воден или разкалян терен, при което създавам подобен на плясък шум.

Шляпам из реката.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице шляпам шляпаме
второ лице шляпаш шляпате
трето лице шляпа шляпат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице шляпах шляпахме
второ лице шляпа шляпахте
трето лице шляпа шляпаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице шляпах шляпахме
второ лице шляпаше шляпахте
трето лице шляпаше шляпаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
шляпай шляпайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шляпал шляпала шляпало шляпали
членувана шляпалия шляпалата шляпалото шляпалите
с пълен член шляпалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шляпал шляпала шляпало шляпали
членувана шляпалия шляпалата шляпалото шляпалите
с пълен член шляпалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шляпан шляпана шляпано шляпани
членувана шляпания шляпаната шляпаното шляпаните
с пълен член шляпаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана шляпащ шляпаща шляпащо шляпащи
членувана шляпащия шляпащата шляпащото шляпащите
с пълен член шляпащият — — —
Деепричастие
шляпайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне шля-пам
  • форми шля́паш, несв.
Източник