разкла́щам

1. (какво) Клатя в различни посоки; размърдвам, поклащам.

Вятърът разклаща клоните на дърветата.

2. (какво, преносно) Правя да стане нестабилен, неустойчив.

Разклатих положението му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разклащам разклащаме
второ лице разклащаш разклащате
трето лице разклаща разклащат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разклащах разклащахме
второ лице разклаща разклащахте
трето лице разклаща разклащаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разклащах разклащахме
второ лице разклащаше разклащахте
трето лице разклащаше разклащаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разклащай разклащайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклащал разклащала разклащало разклащали
членувана разклащалия разклащалата разклащалото разклащалите
с пълен член разклащалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклащал разклащала разклащало разклащали
членувана разклащалия разклащалата разклащалото разклащалите
с пълен член разклащалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклащан разклащана разклащано разклащани
членувана разклащания разклащаната разклащаното разклащаните
с пълен член разклащаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разклащащ разклащаща разклащащо разклащащи
членувана разклащащия разклащащата разклащащото разклащащите
с пълен член разклащащият — — —
Деепричастие
разклащайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-к-ла-щам
  • форми разклащаш, несв. и разклатя, св.
Източник