раздру́свам

1. (какво) Друсам силно и продължително; разтърсвам, разлюлявам.

Раздрусах ябълката.

2. (преносно, кого какво) Предизвиквам силно вътрешно вълнение, сътресение; разтърсвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице раздрусвам раздрусваме
второ лице раздрусваш раздрусвате
трето лице раздрусва раздрусват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице раздрусвах раздрусвахме
второ лице раздрусва раздрусвахте
трето лице раздрусва раздрусваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице раздрусвах раздрусвахме
второ лице раздрусваше раздрусвахте
трето лице раздрусваше раздрусваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раздрусвай раздрусвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздрусвал раздрусвала раздрусвало раздрусвали
членувана раздрусвалия раздрусвалата раздрусвалото раздрусвалите
с пълен член раздрусвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздрусвал раздрусвала раздрусвало раздрусвали
членувана раздрусвалия раздрусвалата раздрусвалото раздрусвалите
с пълен член раздрусвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздрусван раздрусвана раздрусвано раздрусвани
членувана раздрусвания раздрусваната раздрусваното раздрусваните
с пълен член раздрусваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана раздрусващ раздрусваща раздрусващо раздрусващи
членувана раздрусващия раздрусващата раздрусващото раздрусващите
с пълен член раздрусващият — — —
Деепричастие
раздрусвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-д-рус-вам
  • форми раздрусваш, несв. и раздрусам, св.
Източник