кла́тя

(кого, какво) Люшкам насам-натам около една опорна точка.

Клатя дърво.
Клатя глава.
Клатя си краката

(разговорно) Не работя нищо, безделнича.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клатя клатим
второ лице клатиш клатите
трето лице клати клатят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клатих клатихме
второ лице клати клатихте
трето лице клати клатиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клатех клатехме
второ лице клатеше клатехте
трето лице клатеше клатеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клати клатете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клатил клатила клатило клатили
членувана клатилия клатилата клатилото клатилите
с пълен член клатилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клател клатела клатело клатели
членувана клателия клателата клателото клателите
с пълен член клателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клатен клатена клатено клатени
членувана клатения клатената клатеното клатените
с пълен член клатеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клатещ клатеща клатещо клатещи
членувана клатещия клатещата клатещото клатещите
с пълен член клатещият — — —
Деепричастие
клатейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кла-тя
  • форми кла́тиш, мин. св. кла́тих и клати́х, мин. прич. кла́тил и клати́л, несв.
Източник
клатя се

1. Люшкам се насам-натам около една опорна точка.

Листата на дърветата се клатят.

2. Преставам да бъда здрав, устойчив, движа се насам-натам.

Зъбът ми се клати.
Къщата се клати.

3. Вървя, като се олюлявам; движа се прекалено бавно.

Старият автобус се клати дълго по планинските завои.
Цял час се клатя от центъра до вкъщи.
  • възвратен глагол