закла́щам

1. (какво) Започвам да клатя.

Заклати глава.

2. (какво) Клатя малко, поклащам.

Ветрецът заклащаше листата и те зашумяваха.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заклащам заклащаме
второ лице заклащаш заклащате
трето лице заклаща заклащат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заклащах заклащахме
второ лице заклаща заклащахте
трето лице заклаща заклащаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заклащах заклащахме
второ лице заклащаше заклащахте
трето лице заклащаше заклащаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заклащай заклащайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклащал заклащала заклащало заклащали
членувана заклащалия заклащалата заклащалото заклащалите
с пълен член заклащалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклащал заклащала заклащало заклащали
членувана заклащалия заклащалата заклащалото заклащалите
с пълен член заклащалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклащан заклащана заклащано заклащани
членувана заклащания заклащаната заклащаното заклащаните
с пълен член заклащаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклащащ заклащаща заклащащо заклащащи
членувана заклащащия заклащащата заклащащото заклащащите
с пълен член заклащащият — — —
Деепричастие
заклащайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зак-ла-щам
  • форми закла́щаш, несв. и закла́тя, св.
Източник
заклащам се

1. Започвам да се клатя, залюлявам се.

2. Тръгвам нанякъде, като се клатя.

Старицата се заклати по улицата.
  • възвратен глагол
  • форми заклатя се