разлюля́вам

1. (кого какво) Започвам да люлея, да клатя; разклащам.

2. (преносно, разговорно, кого) Ядосвам до разтреперване.

Никой не ме е разлюлявал така.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разлюлявам разлюляваме
второ лице разлюляваш разлюлявате
трето лице разлюлява разлюляват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюлявах разлюлявахме
второ лице разлюлява разлюлявахте
трето лице разлюлява разлюляваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разлюлявах разлюлявахме
второ лице разлюляваше разлюлявахте
трето лице разлюляваше разлюляваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разлюлявай разлюлявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюлявал разлюлявала разлюлявало разлюлявали
членувана разлюлявалия разлюлявалата разлюлявалото разлюлявалите
с пълен член разлюлявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюлявал разлюлявала разлюлявало разлюлявали
членувана разлюлявалия разлюлявалата разлюлявалото разлюлявалите
с пълен член разлюлявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюляван разлюлявана разлюлявано разлюлявани
членувана разлюлявания разлюляваната разлюляваното разлюляваните
с пълен член разлюляваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разлюляващ разлюляваща разлюляващо разлюляващи
членувана разлюляващия разлюляващата разлюляващото разлюляващите
с пълен член разлюляващият — — —
Деепричастие
разлюлявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-лю-ля-вам
  • форми разлюляваш, несв. и разлюлея, св.
Източник