покла́щам

какво/кого

1. Клатя леко от време на време.

2. Мърдам, размърдвам нещо или някого.

Не мога да го поклатя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице поклащам поклащаме
второ лице поклащаш поклащате
трето лице поклаща поклащат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице поклащах поклащахме
второ лице поклаща поклащахте
трето лице поклаща поклащаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице поклащах поклащахме
второ лице поклащаше поклащахте
трето лице поклащаше поклащаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
поклащай поклащайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поклащал поклащала поклащало поклащали
членувана поклащалия поклащалата поклащалото поклащалите
с пълен член поклащалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поклащал поклащала поклащало поклащали
членувана поклащалия поклащалата поклащалото поклащалите
с пълен член поклащалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поклащан поклащана поклащано поклащани
членувана поклащания поклащаната поклащаното поклащаните
с пълен член поклащаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана поклащащ поклащаща поклащащо поклащащи
членувана поклащащия поклащащата поклащащото поклащащите
с пълен член поклащащият — — —
Деепричастие
поклащайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пок-ла-щам
  • форми покла́щаш, несв. и покла́тя, св.;
Източник
поклащам се

Мърдам се, клатя се леко.

  • възвратен глагол
  • форми поклатя се