пору́твам

(какво) Силно повреждам сграда, постройка; разрушавам, разнебитвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице порутвам порутваме
второ лице порутваш порутвате
трето лице порутва порутват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице порутвах порутвахме
второ лице порутва порутвахте
трето лице порутва порутваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице порутвах порутвахме
второ лице порутваше порутвахте
трето лице порутваше порутваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
порутвай порутвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутвал порутвала порутвало порутвали
членувана порутвалия порутвалата порутвалото порутвалите
с пълен член порутвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутвал порутвала порутвало порутвали
членувана порутвалия порутвалата порутвалото порутвалите
с пълен член порутвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутван порутвана порутвано порутвани
членувана порутвания порутваната порутваното порутваните
с пълен член порутваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана порутващ порутваща порутващо порутващи
членувана порутващия порутващата порутващото порутващите
с пълен член порутващият — — —
Деепричастие
порутвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне по-рут-вам
  • форми пору́тваш, несв. и пору́тя, св.
Източник