сру́твам

(какво) Събарям, разрушавам, сривам.

срутване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице срутвам срутваме
второ лице срутваш срутвате
трето лице срутва срутват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице срутвах срутвахме
второ лице срутва срутвахте
трето лице срутва срутваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице срутвах срутвахме
второ лице срутваше срутвахте
трето лице срутваше срутваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
срутвай срутвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутвал срутвала срутвало срутвали
членувана срутвалия срутвалата срутвалото срутвалите
с пълен член срутвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутвал срутвала срутвало срутвали
членувана срутвалия срутвалата срутвалото срутвалите
с пълен член срутвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутван срутвана срутвано срутвани
членувана срутвания срутваната срутваното срутваните
с пълен член срутваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срутващ срутваща срутващо срутващи
членувана срутващия срутващата срутващото срутващите
с пълен член срутващият — — —
Деепричастие
срутвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне срут-вам
  • форми сру́тваш, несв. и сру́тя, св.
Източник
срутвам се

Събарям се, падам, сривам се.

Една от галериите на мината се срути.
  • възвратен глагол
  • форми срутя се