Източник
-
сру́твам -
(какво) Събарям, разрушавам, сривам.
срутване
— съществително име
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | срутвам | срутваме |
| второ лице | срутваш | срутвате |
| трето лице | срутва | срутват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | срутвах | срутвахме |
| второ лице | срутва | срутвахте |
| трето лице | срутва | срутваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | срутвах | срутвахме |
| второ лице | срутваше | срутвахте |
| трето лице | срутваше | срутваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| срутвай | срутвайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | срутвал | срутвала | срутвало | срутвали |
| членувана | срутвалия | срутвалата | срутвалото | срутвалите |
| с пълен член | срутвалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | срутвал | срутвала | срутвало | срутвали |
| членувана | срутвалия | срутвалата | срутвалото | срутвалите |
| с пълен член | срутвалият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | срутван | срутвана | срутвано | срутвани |
| членувана | срутвания | срутваната | срутваното | срутваните |
| с пълен член | срутваният | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | срутващ | срутваща | срутващо | срутващи |
| членувана | срутващия | срутващата | срутващото | срутващите |
| с пълен член | срутващият | — | — | — |
Деепричастие
| срутвайки |