разпу́квам

(какво) Правя да се пукне; пропуквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разпуквам разпукваме
второ лице разпукваш разпуквате
трето лице разпуква разпукват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разпуквах разпуквахме
второ лице разпуква разпуквахте
трето лице разпуква разпукваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разпуквах разпуквахме
второ лице разпукваше разпуквахте
трето лице разпукваше разпукваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разпуквай разпуквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпуквал разпуквала разпуквало разпуквали
членувана разпуквалия разпуквалата разпуквалото разпуквалите
с пълен член разпуквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпуквал разпуквала разпуквало разпуквали
членувана разпуквалия разпуквалата разпуквалото разпуквалите
с пълен член разпуквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпукван разпуквана разпуквано разпуквани
членувана разпуквания разпукваната разпукваното разпукваните
с пълен член разпукваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разпукващ разпукваща разпукващо разпукващи
членувана разпукващия разпукващата разпукващото разпукващите
с пълен член разпукващият — — —
Деепричастие
разпуквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-пук-вам
  • форми разпукваш, несв. и разпукна, св.
Източник
разпуквам се

1. Пукам се на различни места.

2. За цвете — отварям пъпка; разцъфтявам.

Лалетата се разпукнаха.
  • възвратен глагол
  • форми разпукна се