наце́пвам

(какво) Цепя в достатъчно количество или на много места.

Нацепих дърва за зимата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нацепвам нацепваме
второ лице нацепваш нацепвате
трето лице нацепва нацепват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нацепвах нацепвахме
второ лице нацепва нацепвахте
трето лице нацепва нацепваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нацепвах нацепвахме
второ лице нацепваше нацепвахте
трето лице нацепваше нацепваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нацепвай нацепвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нацепвал нацепвала нацепвало нацепвали
членувана нацепвалия нацепвалата нацепвалото нацепвалите
с пълен член нацепвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нацепвал нацепвала нацепвало нацепвали
членувана нацепвалия нацепвалата нацепвалото нацепвалите
с пълен член нацепвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нацепван нацепвана нацепвано нацепвани
членувана нацепвания нацепваната нацепваното нацепваните
с пълен член нацепваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нацепващ нацепваща нацепващо нацепващи
членувана нацепващия нацепващата нацепващото нацепващите
с пълен член нацепващият — — —
Деепричастие
нацепвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-цеп-вам
  • форми наце́пваш, несв. и наце́пя, св.
Източник
нацепвам се

1. Цепя се на много места, напуквам се.

Стената се е нацепила след земетръса.

2. (разговорно) Напивам се много.

  • възвратен глагол
  • форми нацепя се