начу́пвам

1. (какво) Чупя, колкото е необходимо.

Начупих орехи за сладкиша.

2. (какво) Разтрошавам чрез чупене.

Начупих тоягата.

3. (какво) Чрез чупене нарушавам целостта на нещо.

Начупихме топлия хляб.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начупвам начупваме
второ лице начупваш начупвате
трето лице начупва начупват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице начупвах начупвахме
второ лице начупва начупвахте
трето лице начупва начупваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице начупвах начупвахме
второ лице начупваше начупвахте
трето лице начупваше начупваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начупвай начупвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начупвал начупвала начупвало начупвали
членувана начупвалия начупвалата начупвалото начупвалите
с пълен член начупвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начупвал начупвала начупвало начупвали
членувана начупвалия начупвалата начупвалото начупвалите
с пълен член начупвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начупван начупвана начупвано начупвани
членувана начупвания начупваната начупваното начупваните
с пълен член начупваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начупващ начупваща начупващо начупващи
членувана начупващия начупващата начупващото начупващите
с пълен член начупващият — — —
Деепричастие
начупвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-чуп-вам
  • форми начу́пваш, несв. и начу́пя, св.
Източник
начупвам се

1. Ставам на части, счупвам се.

Крехкото стъбло се начупи в ръката му.

2. (разговорно) За коса — става на чупки, накъдря се леко.

След постригването косата му се начупи леко.
  • възвратен глагол
  • форми начупя се