троша́

1. (какво) Правя на части, на късове.

Троша камъни.

2. (какво) Повреждам, правя негодно, като разделям на части; чупя.

Защо трошиш играчките?

3. (какво) Разбивам черупката на плод, за да извадя съдържанието му.

Троша орехи.

4. (какво) Роня, правя на трохи.

Троша хляб.

трошити старобългарски „губя, употребявам“ троша́

старобълг. трошити „губя, употребявам“ (Супр.). Среща се само в бълг., сръб. трошити, хърв. trošiti „троша, харча“, словен. trošiti „харча“. Южнославянско новообразувание от троха.

Троша си главата

(разговорно) Излагам се на опасност, като извършвам сам някаква работа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице троша трошим
второ лице трошиш трошите
трето лице троши трошат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице троших трошихме
второ лице троши трошихте
трето лице троши трошиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице трошах трошахме
второ лице трошеше трошахте
трето лице трошеше трошаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
троши трошете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трошил трошила трошило трошили
членувана трошилия трошилата трошилото трошилите
с пълен член трошилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трошал трошала трошало трошали
членувана трошалия трошалата трошалото трошалите
с пълен член трошалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трошен трошена трошено трошени
членувана трошения трошената трошеното трошените
с пълен член трошеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана трошащ трошаща трошащо трошащи
членувана трошащия трошащата трошащото трошащите
с пълен член трошащият — — —
Деепричастие
трошейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне тро-ша
  • форми троши́ш, мин. св. троши́х, мин. прич. троши́л, несв.
Източници
троша се

Ставам на части, на късове.

  • възвратен глагол