сми́лам

1. (какво) Меля докрай.

Смилам брашно.
Стомахът не смила такава храна.

2. (какво, преносно, разговорно) Възприемам, асимилирам, осъзнавам.

Трудно смилам такива идеи.

3. (какво, преносно, разговорно, пренебрежително) Разсипвам, унищожавам, довършвам.

Ще го смеля от бой.
Смилат го от работа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице смилам смиламе
второ лице смилаш смилате
трето лице смила смилат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице смилах смилахме
второ лице смила смилахте
трето лице смила смилаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице смилах смилахме
второ лице смилаше смилахте
трето лице смилаше смилаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смилай смилайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смилал смилала смилало смилали
членувана смилалия смилалата смилалото смилалите
с пълен член смилалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смилал смилала смилало смилали
членувана смилалия смилалата смилалото смилалите
с пълен член смилалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смилан смилана смилано смилани
членувана смилания смиланата смиланото смиланите
с пълен член смиланият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана смилащ смилаща смилащо смилащи
членувана смилащия смилащата смилащото смилащите
с пълен член смилащият — — —
Деепричастие
смилайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сми-лам
  • форми смилаш, несв. и смеля, св.
Източник
смилам се

Разсипвам се; ставам на парчета, унищожавам се.

Падна и се смля.
Смлях се от учене.
Смлях се от работа.
  • възвратен глагол
  • форми смеля се