натроша́вам

(какво) Троша много, докрай; начупвам.

Натрошиха всичкия хляб.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натрошавам натрошаваме
второ лице натрошаваш натрошавате
трето лице натрошава натрошават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натрошавах натрошавахме
второ лице натрошава натрошавахте
трето лице натрошава натрошаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натрошавах натрошавахме
второ лице натрошаваше натрошавахте
трето лице натрошаваше натрошаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натрошавай натрошавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрошавал натрошавала натрошавало натрошавали
членувана натрошавалия натрошавалата натрошавалото натрошавалите
с пълен член натрошавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрошавал натрошавала натрошавало натрошавали
членувана натрошавалия натрошавалата натрошавалото натрошавалите
с пълен член натрошавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрошаван натрошавана натрошавано натрошавани
членувана натрошавания натрошаваната натрошаваното натрошаваните
с пълен член натрошаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натрошаващ натрошаваща натрошаващо натрошаващи
членувана натрошаващия натрошаващата натрошаващото натрошаващите
с пълен член натрошаващият — — —
Деепричастие
натрошавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нат-ро-ша-вам
  • форми натроша́ваш, несв. и натроша́, св.
Източник