дръ́нкам

1. Издавам специфични прекъснати отсечени звуци при разлюляване или при движение; звъня.

Менците дрънкат долу на мегдана.
В касичката нещо дрънкаше.

2. Удрям, разлюлявам нещо, та издава такива звуци.

Дрънкам (с) герданите.

3. (разговорно, пренебрежително) Свиря неумело на струнен или клавирен инструмент.

Дрънкам на пиано.

4. За музикален инструмент — издавам нехармонични звукове.

Пианото дрънкаше в съседната стая.

5. (преносно, разговорно, пренебрежително) Говоря много, напусто.

Стига си дрънкала, ами се хвани за работа.

6. (преносно, разговорно, кого) Моля нетърпеливо, като повтарям често молбата си.

Дрънкаше баща си да ѝ купи шлифер.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дрънкам дрънкаме
второ лице дрънкаш дрънкате
трето лице дрънка дрънкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дрънках дрънкахме
второ лице дрънка дрънкахте
трето лице дрънка дрънкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дрънках дрънкахме
второ лице дрънкаше дрънкахте
трето лице дрънкаше дрънкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дрънкай дрънкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънкал дрънкала дрънкало дрънкали
членувана дрънкалия дрънкалата дрънкалото дрънкалите
с пълен член дрънкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънкал дрънкала дрънкало дрънкали
членувана дрънкалия дрънкалата дрънкалото дрънкалите
с пълен член дрънкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънкан дрънкана дрънкано дрънкани
членувана дрънкания дрънканата дрънканото дрънканите
с пълен член дрънканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дрънкащ дрънкаща дрънкащо дрънкащи
членувана дрънкащия дрънкащата дрънкащото дрънкащите
с пълен член дрънкащият — — —
Деепричастие
дрънкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дрън-кам
  • форми дръ́нкаш, несв.
Източник
дрънкам се

(разговорно, с кого) Закачам се, споря, карам се.

Не се дрънкай с брат си.
  • възвратен глагол