прика́звам

1. (разговорно) Говоря.

Той само приказва.

2. (с кого) Разговарям.

Приказвам с приятели.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице приказвам приказваме
второ лице приказваш приказвате
трето лице приказва приказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице приказвах приказвахме
второ лице приказва приказвахте
трето лице приказва приказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице приказвах приказвахме
второ лице приказваше приказвахте
трето лице приказваше приказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
приказвай приказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приказвал приказвала приказвало приказвали
членувана приказвалия приказвалата приказвалото приказвалите
с пълен член приказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приказвал приказвала приказвало приказвали
членувана приказвалия приказвалата приказвалото приказвалите
с пълен член приказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приказван приказвана приказвано приказвани
членувана приказвания приказваната приказваното приказваните
с пълен член приказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана приказващ приказваща приказващо приказващи
членувана приказващия приказващата приказващото приказващите
с пълен член приказващият — — —
Деепричастие
приказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-каз-вам
  • форми приказваш, несв.
Източник
приказвам си

1. Говоря сам на себе си.

2. Приказвам.

  • възвратен глагол