1.

разгова́рям

(с кого, за какво) Водя разговор.

Разговарям с майка си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разговарям разговаряме
второ лице разговаряш разговаряте
трето лице разговаря разговарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разговарях разговаряхме
второ лице разговаря разговаряхте
трето лице разговаря разговаряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разговарях разговаряхме
второ лице разговаряше разговаряхте
трето лице разговаряше разговаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разговаряй разговаряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарял разговаряла разговаряло разговаряли
членувана разговарялия разговарялата разговарялото разговарялите
с пълен член разговарялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарял разговаряла разговаряло разговаряли
членувана разговарялия разговарялата разговарялото разговарялите
с пълен член разговарялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарящ разговаряща разговарящо разговарящи
членувана разговарящия разговарящата разговарящото разговарящите
с пълен член разговарящият — — —
Деепричастие
разговаряйки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-го-ва-рям
  • форми разговаряш, несв.
Източник

2.

разгова́рям

1. (кого, разговорно) Карам да започне да говори.

2. (кого) Отвличам от тъжни мисли чрез разговор; раздумвам.

Идвам да го разговоря.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разговарям разговаряме
второ лице разговаряш разговаряте
трето лице разговаря разговарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разговарях разговаряхме
второ лице разговаря разговаряхте
трето лице разговаря разговаряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разговарях разговаряхме
второ лице разговаряше разговаряхте
трето лице разговаряше разговаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разговаряй разговаряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарял разговаряла разговаряло разговаряли
членувана разговарялия разговарялата разговарялото разговарялите
с пълен член разговарялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарял разговаряла разговаряло разговаряли
членувана разговарялия разговарялата разговарялото разговарялите
с пълен член разговарялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разговарящ разговаряща разговарящо разговарящи
членувана разговарящия разговарящата разговарящото разговарящите
с пълен член разговарящият — — —
Деепричастие
разговаряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми разговаряш, несв. и разговоря, св.
Източник
разговарям се

1. (разговорно) Разговарям с някого.

2. Започвам все повече да говоря; разприказвам се.

  • възвратен глагол
  • форми разговоря се