разка́звам

(какво, на кого) С думи описвам, обяснявам случки и истории, на които съм бил свидетел, които съм чул от друг или които съм измислил; разправям, повествувам.

Разказвам вицове на приятелите си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице разказвам разказваме
второ лице разказваш разказвате
трето лице разказва разказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице разказвах разказвахме
второ лице разказва разказвахте
трето лице разказва разказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице разказвах разказвахме
второ лице разказваше разказвахте
трето лице разказваше разказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
разказвай разказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разказвал разказвала разказвало разказвали
членувана разказвалия разказвалата разказвалото разказвалите
с пълен член разказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разказвал разказвала разказвало разказвали
членувана разказвалия разказвалата разказвалото разказвалите
с пълен член разказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разказван разказвана разказвано разказвани
членувана разказвания разказваната разказваното разказваните
с пълен член разказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана разказващ разказваща разказващо разказващи
членувана разказващия разказващата разказващото разказващите
с пълен член разказващият — — —
Деепричастие
разказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне раз-каз-вам
  • форми разказваш, несв. и разкажа, св.
Източник