заприка́звам

1. Започвам да приказвам.

2. (кого) Заговарям.

Срещнах го вчера и го заприказвах.
заприказване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заприказвам заприказваме
второ лице заприказваш заприказвате
трето лице заприказва заприказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заприказвах заприказвахме
второ лице заприказва заприказвахте
трето лице заприказва заприказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заприказвах заприказвахме
второ лице заприказваше заприказвахте
трето лице заприказваше заприказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заприказвай заприказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказвал заприказвала заприказвало заприказвали
членувана заприказвалия заприказвалата заприказвалото заприказвалите
с пълен член заприказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказвал заприказвала заприказвало заприказвали
членувана заприказвалия заприказвалата заприказвалото заприказвалите
с пълен член заприказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказван заприказвана заприказвано заприказвани
членувана заприказвания заприказваната заприказваното заприказваните
с пълен член заприказваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприказващ заприказваща заприказващо заприказващи
членувана заприказващия заприказващата заприказващото заприказващите
с пълен член заприказващият — — —
Деепричастие
заприказвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-ри-каз-вам
  • форми заприка́зваш, несв. и заприка́жа, св.
Източник
заприказвам се

Унасям се в приказки с някого.

Заприказвахме се и минали два часа.
  • възвратен глагол
  • форми заприкажа се