изри́чам

(какво) Произнасям, изказвам гласно.

Всичко това го знаеше, но не беше го изричал.
Детето изрече първите си думи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изричам изричаме
второ лице изричаш изричате
трето лице изрича изричат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изричах изричахме
второ лице изрича изричахте
трето лице изрича изричаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изричах изричахме
второ лице изричаше изричахте
трето лице изричаше изричаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изричай изричайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изричал изричала изричало изричали
членувана изричалия изричалата изричалото изричалите
с пълен член изричалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изричал изричала изричало изричали
членувана изричалия изричалата изричалото изричалите
с пълен член изричалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изричан изричана изричано изричани
членувана изричания изричаната изричаното изричаните
с пълен член изричаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изричащ изричаща изричащо изричащи
членувана изричащия изричащата изричащото изричащите
с пълен член изричащият — — —
Деепричастие
изричайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ри-чам
  • форми изри́чаш, несв. и изрека́, св.
Източник