бръ́твя

Говоря неясно, неразбрано; дърдоря, дрънкам, плещя.

брътвене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице брътвя брътвим
второ лице брътвиш брътвите
трето лице брътви брътвят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице брътвих брътвихме
второ лице брътви брътвихте
трето лице брътви брътвиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице брътвях брътвяхме
второ лице брътвеше брътвяхте
трето лице брътвеше брътвяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
брътви брътвете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брътвил брътвила брътвило брътвили
членувана брътвилия брътвилата брътвилото брътвилите
с пълен член брътвилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брътвял брътвяла брътвяло брътвели
членувана брътвялия брътвялата брътвялото брътвелите
с пълен член брътвялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брътвен брътвена брътвено брътвени
членувана брътвения брътвената брътвеното брътвените
с пълен член брътвеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана брътвящ брътвяща брътвящо брътвящи
членувана брътвящия брътвящата брътвящото брътвящите
с пълен член брътвящият — — —
Деепричастие
брътвейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне брът-вя
  • форми бръ́твиш, мин. св. бръ́твих и брътви́х, мин. прич. бръ́твил и брътви́л, несв.
Източник