позвъня́вам

Звъня кратко време.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице позвънявам позвъняваме
второ лице позвъняваш позвънявате
трето лице позвънява позвъняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице позвънявах позвънявахме
второ лице позвънява позвънявахте
трето лице позвънява позвъняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице позвънявах позвънявахме
второ лице позвъняваше позвънявахте
трето лице позвъняваше позвъняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
позвънявай позвънявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позвънявал позвънявала позвънявало позвънявали
членувана позвънявалия позвънявалата позвънявалото позвънявалите
с пълен член позвънявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позвънявал позвънявала позвънявало позвънявали
членувана позвънявалия позвънявалата позвънявалото позвънявалите
с пълен член позвънявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана позвъняващ позвъняваща позвъняващо позвъняващи
членувана позвъняващия позвъняващата позвъняващото позвъняващите
с пълен член позвъняващият — — —
Деепричастие
позвънявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне поз-въ-ня-вам
  • форми позвъня́ваш, несв. и позвъня́, св.
Източник