иззвъня́вам

Издавам звън един път или няколко пъти по един.

Телефонът иззвъня.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице иззвънявам иззвъняваме
второ лице иззвъняваш иззвънявате
трето лице иззвънява иззвъняват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънявах иззвънявахме
второ лице иззвънява иззвънявахте
трето лице иззвънява иззвъняваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънявах иззвънявахме
второ лице иззвъняваше иззвънявахте
трето лице иззвъняваше иззвъняваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
иззвънявай иззвънявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънявал иззвънявала иззвънявало иззвънявали
членувана иззвънявалия иззвънявалата иззвънявалото иззвънявалите
с пълен член иззвънявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънявал иззвънявала иззвънявало иззвънявали
членувана иззвънявалия иззвънявалата иззвънявалото иззвънявалите
с пълен член иззвънявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвъняващ иззвъняваща иззвъняващо иззвъняващи
членувана иззвъняващия иззвъняващата иззвъняващото иззвъняващите
с пълен член иззвъняващият — — —
Деепричастие
иззвънявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-звъ-ня-вам
  • форми иззвъня́ваш, несв. и иззвъня́, св.
Източник