издрънча́вам

1. Издавам кратко дрънчене.

Ключовете издрънчаха в джоба му.

2. (преносно, разговорно, какво) Удрям плесница, шамар.

Ще ти издрънча един.

3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене.

По улицата издрънчаваха трамваи.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице издрънчавам издрънчаваме
второ лице издрънчаваш издрънчавате
трето лице издрънчава издрънчават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице издрънчавах издрънчавахме
второ лице издрънчава издрънчавахте
трето лице издрънчава издрънчаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице издрънчавах издрънчавахме
второ лице издрънчаваше издрънчавахте
трето лице издрънчаваше издрънчаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
издрънчавай издрънчавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издрънчавал издрънчавала издрънчавало издрънчавали
членувана издрънчавалия издрънчавалата издрънчавалото издрънчавалите
с пълен член издрънчавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издрънчавал издрънчавала издрънчавало издрънчавали
членувана издрънчавалия издрънчавалата издрънчавалото издрънчавалите
с пълен член издрънчавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана издрънчаващ издрънчаваща издрънчаващо издрънчаващи
членувана издрънчаващия издрънчаващата издрънчаващото издрънчаващите
с пълен член издрънчаващият — — —
Деепричастие
издрънчавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-д-рън-ча-вам
  • форми издрънча́ваш, несв. и издрънча́, св.
Източник