Източник
-
издрънча́вам -
1. Издавам кратко дрънчене.
Ключовете издрънчаха в джоба му.
-
2. (преносно, разговорно, какво) Удрям плесница, шамар.
Ще ти издрънча един.
-
3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене.
По улицата издрънчаваха трамваи.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издрънчавам | издрънчаваме |
| второ лице | издрънчаваш | издрънчавате |
| трето лице | издрънчава | издрънчават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издрънчавах | издрънчавахме |
| второ лице | издрънчава | издрънчавахте |
| трето лице | издрънчава | издрънчаваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | издрънчавах | издрънчавахме |
| второ лице | издрънчаваше | издрънчавахте |
| трето лице | издрънчаваше | издрънчаваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| издрънчавай | издрънчавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издрънчавал | издрънчавала | издрънчавало | издрънчавали |
| членувана | издрънчавалия | издрънчавалата | издрънчавалото | издрънчавалите |
| с пълен член | издрънчавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издрънчавал | издрънчавала | издрънчавало | издрънчавали |
| членувана | издрънчавалия | издрънчавалата | издрънчавалото | издрънчавалите |
| с пълен член | издрънчавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | издрънчаващ | издрънчаваща | издрънчаващо | издрънчаващи |
| членувана | издрънчаващия | издрънчаващата | издрънчаващото | издрънчаващите |
| с пълен член | издрънчаващият | — | — | — |
Деепричастие
| издрънчавайки |