пу́шкам

(разговорно) Гърмя, стрелям, издавам звук като при гърмене на пушка.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пушкам пушкаме
второ лице пушкаш пушкате
трето лице пушка пушкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пушках пушкахме
второ лице пушка пушкахте
трето лице пушка пушкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пушках пушкахме
второ лице пушкаше пушкахте
трето лице пушкаше пушкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пушкай пушкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушкал пушкала пушкало пушкали
членувана пушкалия пушкалата пушкалото пушкалите
с пълен член пушкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушкал пушкала пушкало пушкали
членувана пушкалия пушкалата пушкалото пушкалите
с пълен член пушкалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушкан пушкана пушкано пушкани
членувана пушкания пушканата пушканото пушканите
с пълен член пушканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пушкащ пушкаща пушкащо пушкащи
членувана пушкащия пушкащата пушкащото пушкащите
с пълен член пушкащият — — —
Деепричастие
пушкайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пуш-кам
  • форми пушкаш, несв.
Източник